Възобновяеми енергийни източници

Това е блог на книгата "Възобновяеми енергийни източници", с автор адв. Николай Кискинов

Предговор

ПРЕДГОВОР

Наистина не може да не се адмирират усилията на автора да се захване с една толкова както актуална, така и стратегически сложна тема, най-общо определена като „възобновяеми енергийни източници“ /ВЕИ/. Актуална, тъй като изисква не само добро познаване на постигнатото технологично ниво при различните видове източници, но и добро познаване на техния потенциал, с оглед наличните местни условия и прогнозно развитие на технологиите, а стратегически сложно, тъй като се явява като алтернатива на всички добре известни и установили се енергийни източници, за които при това се казва, че били по-евтини.

Авторът Николай Кискинов е поставил преди всичко задачата да проследи нормативното развитие на въпроса у нас в светлината на уредбата в Европейския съюз, като се обръща внимание на класификациите на ВЕИ, изискванията и процедурите на договаряне, като в отделни свои анализи и съждения посочва тяхната перспектива и полезност за страната.

Огромно е значението на точната дефиниция на различните видове ВЕИ, тъй като само тези от тях, които точно попадат в обхвата на законовата дефиниция, може да се ползват от предвидените за това преференции и поощрения.

В тази връзка не може да не бъде отбелязана посочената от автора еволюция на дефиницията, като от „източници за производство на електроенергия“ се преминава към „източници за производство на енергия, включително за отопление и охлаждане. Изданието е ценно и с това, че съдържа богат илюстрационен статистически материал, от който може да се заключи за възможностите на развитието на всеки един вид ВЕИ.

Според видовете и класификациите на ВЕИ, авторът подробно разглежда уредбата и проблемите, свързани с вятърната, слънчевата, водната и геотермална енергия, както и енергия придобита от биомаса, и за които се дават сравнителни данни относно тяхното разпространение в различните държави. Изданието съдържа и т.н „вятърна карта“ на България, която се основава на метеорологичните изследвания и заявените от инвеститорите проекти.

Много внимание е посветено и на фотоволтаичните енергийни източници, като се посочват и специфичните изисквания към техническото проектиране и изпълнение, с оглед различното им предназначение.

Инвеститорският интерес във ВЕИ у нас действително е много голям, поради фиксираните по-високи цени и продължителния срок за изкупуване, както и алтернативната възможност за финансиране от различни фондове на Европейския съюз.

Господин Николай Кискинов разкрива причините за високата динамичност на пазара, особено на фотоволтаичните енергийни източници, с очакваното високо развитие на технологиите и тенденцията за намаляване на цените и с това увеличаване на тяхната ефективност.

Особен интерес у читателя би трябвало да предизвика механизмът за солидарна компенсация от страна на всички потребители за досега по-високите разходи за ВЕИ .

Справедливото разпределение на разходите за все още по-скъпата ВЕИ е много важно, с оглед създаването на поносими временни тежести за обществото. Колкото е важно, обаче, справедливото разпределение и точното познаване на неговия механизъм, толкова е и важно пренасянето на разбирането в обществото, защо е по-добре временно да се натовари сега с по-големите разходи за възобновяемите енергийни източници, с оглед съхраняването за бъдещите поколения на околната среда. А много скоро технологичното развитие ще намали тези разходи и всичко това не може да не мотивира в крайна сметка обществото да поддържа широкото внедряване на ВЕИ, като се получи за това и адекватната държавна подкрепа .

Съдържащата се в книгата информация относно нормативната уредба, историческото развитие на същата, както и различните политики в държавата, ни убеждават, че преференциалната цена на цялата произведена от ВЕИ електрическа енергия е важна, но не достатъчна предпоставка за привличане на инвеститори. Важни са също така постоянството и предсказуемостта на държавната политика, ефикасността и небюрократичната работа на държавния регулатор, подчиняващ се само на едни ясни правила , без да се допуска субективизъм, създаващ предимства за един или друг инвеститор.

Важно ми се струва обяснението на автора за пресечната точка, свързана със срока на задължителното изкупуване на произведената от ВЕИ електроенергия, с приоритетите на държавната политика, времето за възвръщаемост на инвестициите, амортизацията на активите и развитието на технологиите.

Заинтересовани от ВЕИ лица  ще намерят информация относно особеностите при определянето и изплащането на преференциалните цени. Тези особености главно са свързани с времетраенето на строителството и въвеждането на обектите в действие.

Много е полезен съветът на автора инвеститорите предварително да помислят дали да въвеждат в експлоатация поетапно един проект в годините или предварително да го разделят в множество проекти, с оглед  спецификата в гаранцията на изкупната цена. Съществува риск, при промяна на изкупната цена в края на въвеждане в експлоатация на проекта, това да се отрази на целия проект и съществено да повлияе на икономическата обосновка на проекта.

Авторът съвсем основателно обръща внимание на трудностите, които изпитват инвеститорите, свързани с неуверената и често непоследователна политика на държавата по отношение на ВЕИ, като за тях при тези условия е трудно да прогнозират тенденциите в развитието на политиката, поради честите  и противоречиви изменения на нормативната уредба, особено в такива чувствителни за икономическата сигурност на инвеститора части, като формулата за определяне на преференциалната цена, моментът на определяне на преференциалната цена, честата промяна на преференциалната цена и др.

Конкретно потвърждение на посоченото за съжаление намирам и в последните изменения и допълнения на ЗВЕИ от 10 април 2012 г., в който наред с предвидената либерализация на правната уредба на малките инсталации, чрез фиксирането на преференциалната цена едва към момента на въвеждането на електроцентралата в експлоатация, т.е. след издаването на акт 16 и приключването на 72 часовите проби се създават непредсказуемост и затова несигурност за инвеститорите.  Това реално може да се осъществи съгласно годишно съгласуваните графици понякога и много години след сключването на предварителните договори, като инвеститорите трудно могат да планират реализацията на проекта и затова още по-трудно могат да осигурят съответно банково финансиране на сделките.

Подобно е и положението със самия начин на изпращането на т.н. „предложение“ на НЕК за графиците. Правно това не може да се окачестви като предложение, а по-скоро като указания, което ако не бъде прието, прави предварителния договор невалиден.

На практика и инвеститорите по никакъв начин не се третират като равнопоставени гражданскоправни субекти и не могат да правят свои насрещни предложения и да изказват аргументи, с които НЕК най-малкото да е длъжна да се съобразява и да може да отказва само мотивирано.

Непредвиждането на справедлива уредба и недаването на разумен срок по висящите проекти да се ползват от действащите по време на началото на проекта условия, също създава огромен риск за инвеститора.

Може би затова е важно държавата най-сетне да приеме стабилна и съответстваща на политиката на ЕС конкретна дългосрочна държавна стратегия за развитието на енергетиката като цяло, което значително ще улесни различните правителства и приемането на държавни политики в средносрочен план.

Авторът по убедителен начин показва корелативната връзка между развитието на ВЕИ и извършването на необходимите инвестиции в мрежовата инфраструктура, като реферира и към предвиденото в закона задължение на операторите на преносната и разпределителната мрежа ежегодно да отчисляват средства за развитие на мрежата , свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическа енергия. При това става съвсем ясно, че решението на въпроса може да се търси само в успоредното развитие на мрежовата инфраструктура, а не изкуствено да се намалява инвеститорския интерес и да се спира изгодното развитие на ВЕИ, ръководейки се от недостатъчната сега мрежова инфраструктура и необходимостта някъде в бъдеще същата да се изгради и едва след това се развие подобаващо пазара на ВЕИ.

Неспазването досега на това предвидено в закона задължение от страна на операторите, кара инвеститорите сами да поемат това задължение. Тази практика показва, че за обявените досега приоритети на държавата за развитие на ВЕИ, с оглед изискванията на ЕС, не са създадени конкретни и надеждни механизми за гарантиране на развитието на мрежовата инфраструктура. Това не създава и така необходимите за инвеститора предпоставки за предсказуемост и сигурност в развитието на този сектор.

Съвсем оправдано авторът отделя значително място на въпроса за присъединяването на електрическите централи към преносната или разпределителната мрежа. Важно е за инвеститорите добре да познават не само общите предпоставки за присъединяване, но и конкретните стъпки и тяхната последователност.

В изданието се посочва особената практика в България, за която споменах по-горе, че често задълженията за изграждане на  необходимата инфраструктура се вменяват в договора на инвеститора, който ще произвежда електроенергията. Това повдига и различни правни въпроси, свързани както с българското законодателство, така и с Третия енергиен пакет на ЕС, които предвиждат задължения именно за операторите да изграждат тези мрежи.

Тъй като предвидените множество изисквания за създаване на правни гаранции на инвеститорите  очевидно все още не могат да намерят своето приложение и да окажат своето ефективно въздействие, това продължава да бъде предизвикателство,както за регулатора, така и за правителството.

Изданието е полезно за практиката и с това, че авторът подробно описва процедурите, свързани с подаването на заявлението, гаранциите за участие в процедурите, сключването на предварителния договор най-късно в срок от 6 месеца от датата на получаването на становището и накрая сключването на окончателния договор за присъединяване в нов 1 годишен срок. Това съществено улеснява инвеститорите не само да действат законосъобразно, но и да получат увереността за постигане на желаните от тях инвестиционни резултати.

Заинтересованите читатели ще намерят и точно описание на условията и процедурата за издаване на лицензи за производство на електрическа енергия, както и конкретните изисквания, които се предявяват към съответните лица.

Много полезна е за читателя и възможността за проследяване на условията за оценка на наличния и прогнозен потенциал за производство на енергия от ВЕИ, за учредяването на правото на строеж за енергийните проекти, както и за сервитутните права на ползвателите, но същевременно и за свързаните с тях изисквания за безопасност и защита интересите на собственика на ползвания имот.

Важна от практическа гледна точка е и информацията в кои случаи е необходимо извършването на Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/, както и за предвидените за това изисквания.

Горното ми позволява да заключа, че това издание е едно ценно помагало за тези, които искат да инвестират във ВЕИ, но и за лицата, които упражняват регулативни функции в тази сфера. Книгата ще представлява безспорен интерес и за всички експерти и юристи, консултиращи проекти в тази област.То е полезно и за всички други лица, заинтересовани от историята и перспективите за развитие на ВЕИ в България

 

Владимир Пенков

гр. София

06.06.2012 г.

———————————–

Владимир Пенков е основател и управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори”. От 1993 г. е член  на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Заместник- председател на БТПП, 1999 – 2006. От 1999 г. е Арбитър в Арбитражния съд при БТПП.

Включен е в изданието „Кой кой е в света”, 1999-2000 Global Edition, Barons 500, Leaders for the new century, 2000 Commemorative edition. и като почетен член на “Who’s Who” Historical Society for the year 2005, издание 2005-2006 на “Who’s Who of  Professionals.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>